HYPOTHIZED MARITIME LINKS BETWEEN THE CASPIAN SEA COASTAND THE NORTH-WESTERN BLACK SEA AREA DURING THE CHALCOLITHIC PERIOD

This paper sets out to confirm the existence of sea trade routes and cultural links between the Caspian Sea coast and the developed cultures of the Balkan-Danube region during the Eneolithic Period. According to the authors, these communications became possible after the opening of the waterway between the Black and Caspian Seas, which resulted in the formation of the dried-up Kumo-Manych depression. This hypothesis was confirmed by the discovery of similar copper products, anthropomorphic moulding and shell ornaments in various areas of the Balkans, the North-Western Black Sea area and the Caspian Sea coast. In addition, the mutual cultural influence was investigated, which was reflected in megalithic structures, rock carvings, religious cults and funeral rites of the Eneolithic Period cultures. On the basis of the obtained data, the conclusion is made about the existence of active trade and cultural relations between the Varna culture and synchronous cultures of the Northern Black Sea area, Azov and Volga regions, as well as the existence of navigation between the Black and Caspian Seas and developed shipbuilding in the Chalcolithic times.

Chalcolithic, Eneolithic, navigation, Balkans, Northern Black Sea area, Caspian Sea coast, Varna culture, Hamangia, Cucuteni-Trypillia culture, Anau, necropolis, burial, petroglyphs

1. Мифология народов мира. Т. І. М.: Советская энциклопедия, 1991. 671 с.

2. Попов С. Молдова - контактная зона в эпохе позднего халколита // Сборник тезисов международной научно-практической конференции «Наука, образование, культура». Т. ІІ. Комрат: б/и, 2017. С. 137-139.

3. Хреков А. А., Быков В. Ю. Новые материалы раннего энеолита лесостепного Прихоперья: Завьяловский клад // Археологическое наследие Саратовского края. Вып. 10. Саратов: Научная книга, 2012. С. 6-14.

4. Энеолит СССР. Археология СССР. Т. ІV. М.: Наука, 1982. 360 с.

5. Юдин А. И. Поздний энеолит степей нижнего Поволжья // Археологическое наследие Саратовского края. Вып. 10. Саратов: Научная книга, 2012. С. 15-37.

6. Гимбутас М. Интервю пред вестник «Народно дело» // Вестник «Народно дело». Варна. 1976. 31 юли.

7. Змейкова И. Западночерноморската контактна културна зона през финалните етапи на халколита // Праисторическите проучвания в България: новите предизвикателства. София, 2008. С. 238-245.

8. Иванова М. Крайбрежни селища и морски контакти на Западното черноморие през халколита (V хил. пр. Хр.) // Праисторическите проучвания в България: новите предизвикателства. София, 2008. С. 229-237.

9. Лазаров М. Древното корабоплаване по Западното Черноморие. Варна, 2009. 196 с.

10. Николов В. и др. Археологически проучвания на праисторическия солодобивен център Провадия-солницата при гр. Провадия през 2007 година // Археологически открития и разкопки през 2007 година. София, 2008. С. 63-65.

11. Николов В. и др. Археологически проучвания на Провадия-солницата през 2008 година // Археологически открития и разкопки през 2008 година. София, 2009. С. 65-68.

12. Николов В. Сол и злато: Провадия-солницата и Варненския халколитен некропол // Археология. 2010. Кн. 1-2. С. 7-17.

13. Пеев П. Следи от презморски контакти на древните балкански цивилизации // Авангардни изследвания на древните българи. Том 1 (2). София, 2007. С. 48-54.

14. Попов С. Халколитната цивилизация Варна. Варна, 2014. 300 c.

15. Попов С. Некрополите като индикатор за културни импулси в праисторията // Авитохол. 2017. Кн. 40. С. 30-35.

16. Порожанов К. Датировка на каменните котви от Българското Черноморие. Постижения и проблеми // Археология. 1989. Кн. 1. С. 6-15.

17. Порожанов К. Моретата на траките или Тракия Понтика в древността // Археология. 2001. Кн. 1-2. С. 61-69.

18. Порожанов К. Потъналото селище от ранната бронзова епоха при Урдовиза // Добруджа. 2003. Кн. 21. С. 309-321.

19. Станева Н. Когато солта беше по-скъпа от златото - интервю с проф. Васил Николов // Сп. «Осем». 2009. Бр. 2. С. 88-93.

20. Стойнев А. Българска митология. София, 1994. 398 с.

21. Стойчев Т. Халколитни изображения в пещерата Магура, България // Годишник на Департамент Археология. Т. 1. София: Нов български университет, 1994. С. 307-319.

22. Тодорова Х. Каменно-медната епоха в България. София, 1986. 280 с.

23. Тодорова Х. Най-ранните търговски контакти на Северозападното Причерноморие // Добруджа. 1994. Кн. 10. С. 10-20.

24. Фол В. Скални топоси на вяра в Югоизточна Европа и в Мала Азия през древността. София, 2007. 480 с.

25. Хаарман Х. Загадката на Дунавската цивилизация. София, 2015. 208 с.

26. Ozdogan M. Possible connections between the Marmara Region and Danube basin in prehistory // Prehistory studies. Pontic area. Mangalia, 2014. Р. 129-146.